Трио „Сопрано”: Сексът е музика с колоратури!

http://kupih.com/2012/04/%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%BE-%E2%80%9E%D1%81%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BE%E2%80%9D-%D1%81%D0%B5%D0%BA%D1%81%D1%8A%D1%82-%D0%B5-%D0%BC%D1%83%D0%B7%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D1%81-%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE/

 11.04.2012г. Тенчо ДEРЕКЮВЛИЕВ, www.kupih.com

При тях естетиката на гласа и тялото си взаимодействат симетрично и в музикално темпо. Трите са различни по характер, но са постигнали единството на това различие. Могат да обичат красивото и са обичани красиво. Естествени са и предпочитат естественото назоваване. Характерът на всяка от тях и талантът й в музиката отрано са влезли в синхрон, което им помага да вървят напред. Те могат да говорят концентрирано по различни теми, да завият в посока на хумора, но винаги с познавателно съдържание. Цвета на косите си и темпа на речта приемат и за един от сигналите на темперамента. Съгласни са, че музиката, науката и жената трябва да се пипат всеки ден – прийом, който ни припомнят в текстовете си изявени имена от науката и изкуството…

Взаимоотношенията между дамите от „Сопрано” не са служебни, думата колежка не използват в езиковия си репертоар, но комуникацията им е и силно съгласувана професионално. Изпитват филигранни симпатии една към друга и признават превъзходството на всяка в различните зони на пеенето.

Пред www.kupih.com говориха открито, макар че преди интервюто имахме само няколкоминутно запознанство в академичната среда на Университета по хранителни технологии, където на тържествения концерт по случай 3 март повишиха емоционалната амплитуда на публиката.

Интересни събеседници са и с отговорите си по музикално фин начин дори подсказват въпроси. Те са трио „Сопрано” – Петя Вардева, Денислава Станева и Биляна Андрончева.

Това интервю дойде дълго, но естествено. И го поднасяме на читателите като словесния концерт на „Сопрано”, защото, единни между себе си, дамите от „Сопрано” споделят своите мисловни визии по различни теми, в които човешкото и талантът излизат като главни солисти в ансамбъла на интерпретацията.

Чаровни, грациозни и …

Биляна: Интересни!

Петя: Различни!

Денислава: Забавни!

Исак Гозес ви нарича „Световният уникат трио „Сопрано”?

Денислава: Ние сме нещо, което няма. Може да се изтълкува по различни начини.

Петя: Това е причината да използва такова определение, защото наистина в световен мащаб няма дамско трио от сопрани, което пък ни кара да се чувстваме различни.

Биляна: Дали сме уникат и световен, времето ще покаже. Няма как сега да се разбере. Натам се опитваме да вървим.

Изпълнявате музика от различни жанрове, а сега сме и във времето на интердисциплинарната култура….

Петя: Ние залагаме също на това, като се съобразяваме с повода, ситуацията, например насочили сме усилията към изработването на един репетоар, който сме си определили като денс класика, но това всъщност е една класика, съчетана с модерно звучене, евъргрийни също. Докато руската музика, е по-скоро за частни партита. Предлагаме я, защото в България, а и в славянските страни има интерес към тази музика, с която много хора са отраснали.

Наистина, правим един микс, който ние можем да си позволим с нашите постановки.

Денислава: Интересното е, че искаме като цяло нашата сила да е в класиката, но не я предлагаме в тези тесни рамки, в които човек, като чуе класическа музика, и си представя типичната опера.

Биляна: Ние искаме да я предложим по друг начин, да я разчупим, да докоснем и младото поколение, за да може да е по-достъпна.

Времето е изключително разнообразно. Пред нас няма друг вариант – и ние трябва да сме разнообразни!

Петя: Общо взето, залагаме на посоката, в която са се ориентирали изпълнители като Сара Брайтман, Андреa Бочели. Това е стилът, който на нас ни допада – по-достъпното представяне на класиката, повече хора го приемат.

Сред вас само Петя е семейна. Подсказва ли неща за семейността?

Биляна: Защо мене първа? (Насочваме микрофона най-напред към Биляна). Да, ние нямаме още собствени семейства с Дени, но това не означава, че искаме да сме така винаги. Искаме да имаме. Когато се случи…

Денислава: Ние сме в процеса на личностното развитие. Сега почваме да научаваме какво искаме, какво търсим. Все пак сме момичета, които имат различни критерии. В процес на търсене сме на такъв човек, който да е партньор в живота ти.

Дамите обикновено говорят за специалния човек до себе си, за да се чувстват по-специални?

Петя: Кавалерското отношение е много важно – да те кара да се чувстваш сигурен, обичан, желан партньор, добър родител.

Денислава: Трябва да те допълва, да те подкрепя, да те окуражава в трудните моменти, да е с теб в хубавите. Също и добър родител, партньор. Мисля, че това е важно.

Биляна: И при мене е по същия начин: да ме кара да бъда спокойна, да се чувствам обичана, желана. Да ме кара да се смея, не да плача!

Семейството творческа лаборатория ли е?

Денислава: Оказва влияние семейството. Ние сме израснали в много различни семейства. И трите сме много различни, може би и от характера, но средата, в която израстваш, неизменно повлиява върху теб като личност.

Петя: Дали ще те насочат, зависи по някакъв начин дали родителите ти са свързани с изкуството. Или съответно близките до сърцето ти хора – независимо дали са родителите, или роднини.

По-важно е да те подкрепят в момента, в който ти имаш нужда от това.

Биляна: И най-вече да не те спрат. Ако не са за това, да не са и против това. Човек трябва винаги да има право на избор, да не се чувства ограничаван, спиран по някакъв начин. За щастие нито едно от нашите семейства не е такова. И не ни е спирало до момента. Напротив, те понякога за съжаление понасят и неприятните неща, които са следствие на работата и се отразяват и върху тях. Но точно затова е семейството  – да бъде до теб, да те подкрепя и да дава сили.

Дени и Петя, познавате ли тази тайнствена леля на Биляна?

Денислава: Само сме чували за нея, никога не сме я виждали, обаче на нас ни е интересно да я видим.

Петя: Тя е любимата леля.

Биляна, тази леля от вълшебните приказки ли е…?!

Биляна: Не, тя е братовчедка на баща ми и има много интересна роля в моя живот, защото е човекът, който е присъствал на моето раждане, чисто физически е бил там. (Бел. на ред.: Разбираме, че лелята е медицинско лице от областта на акушерството). И тя е била първият човек, който ме е хванал и ме е държал в ръце.

Даже на рождения ми ден тази година ми писа как с плача си съм пеела арията на любовта!
Като бях на три годинки, ми подари едно малко роялче, което аз ползвах за столче, не за свирене, но пак нещо, свързано с музиката.

Въобще във всички моменти, когато е трябвало да вземам важни решения, някак си аз самата й се обаждам как да реагирам. Тя, наистина, е като някаква орисница. Обажда ми се и казва: „Какво става, как си, как са нещата?”. Аз разказвам какво се случва и ми дава съвети. Напътства ме по някакъв начин. Тя беше човекът, който ме подтикна да се обърна към музиката. Защото в момента, когато бях решила съвсем различно нещо – да уча право и бях си ангажирала уроци по история и български, тя каза: „Слушай какво! Просто се стегни. Можеш винаги да запишеш право. За това не се изисква определено време. Използвай си сега таланта! Не всички го имат, прави го!”.

Явно законите са ти в природата: законите на музиката как ги усещаш?

Биляна: По-рационално ги поглеждам, не чак толкова артистично.

Не можем да избягаме от заложеното…

Биляна: Е, то в един момент, когато си в една среда, тя малко или много те деформира. Още повече аз съм започнала в една тийнейджърска възраст, когато си много податлив на такова нещо.

Петя: По отношение на музиката обаче тя е нашата поп звезда.

Биляна: Еее!

Петя: Тя пее най-хубаво поп музика. На нея й е най-близко като усещане.

Жени признават за жена!

Петя: Не си спестяваме нито хубавото, нито лошото.

Биляна: Това е правилната формула за успешното ни съществуване като трио.

Денислава започва с гъдулка?

Петя: Искаме тя да ни посвири на гъдулка!

Денислава: Добре, някой път ще ви събера, ще ви направя купон с гъдулката. Като малка свирех много, харесваше ми. След време пеенето някак взе превес, гъдулката мина на заден план. Пък и ми скъсаха космите на лъка…

(Петя и Биляна се смеят!)

Денислава: Момичетата се смеят, защото, както съм толкова сериозна, очакват нещо да чуят толкова въодушевено, в същия момент казвам нещо, което никой не очаква да чуе, затова избухват в смях…

Къде започна с гъдулка?

Денислава: В началното училище, още в първи клас. Даже си спомням, че бях ходила на един конкурс. Беше много забавно, защото излязох и забравих какво трябва да свиря. Взех да си измислям. Скалъпих някакво хоро: всички ме гледаха много странно. Бяха тонове, които улучвах на момента. Накрая ме питаха хорото как се казва, но аз така и не можах да му измисля име. Там приключих с конкурсите с гъдулката.

Петя: Тя има изключително чувство за ритъм. Тя е нашата танцьорка. Аз направо се чудя тя как може да е забравила, защото няма значение на кого е текстът или музиката, тя на всеки знае всичко.

Затова ли е балансьорът на триото?

Петя: И затова!

Биляна, ти се занимаваш и с графичен дизайн. Подлежили на графична обработка емоционалният дизайн на „Сопрано”?

Биляна: Ако подлежеше, може би нямаше да изглеждат нещата толкова естествени. Няма как да подлежи: всяка си е със своя характер, което е най-хубавото, защото си е разнообразие, интересно е, има емоции.

Винаги говорите с голямо уважение за доц. д-р Тони Шекерджиева – Новак?

Петя: Много е важно ние да бъдем спети. От момента, в който сме трио, тя се занимава с нас. Не може да не го ценим. Това е истината – за да звучим по подобен начин на хората, които ни харесват, заслугата е нейна!

Тя е създала синхрона на собствено модифицираните ви сопрани?

Петя: Тя ни показа начина. Ние го търсим. На всяко изпълнение се търси този синхрон. Непрекъснато се стремим към него.

Денислава: Ние всеки ден се учим.

Музика ли е всекидневието ви?

Денислава: При мен присъства в много голяма част от ежедневието.

Биляна: Ние абсолютно всеки ден работим нещо. Като изключим събота и неделя, ако сме някъде на участие. За да се постигне едно нещо, трябва постоянно да се работи върху него.

Като останете със себе си, какво се случва с всяка от вас: обичате ли да се уединявате?

Петя: Аз не обичам самотата. Обичам винаги да има хора около мене и обръщам внимание на семейството си и на приятелите си. Не обичам да стоя сама вкъщи!

Петя, имаш дъщеря, какво ти казва?

Петя: Че ме обича. Дъщеря ми е много гальовна и затова съм искала да имам дъщеря, за да е такава.

Биляна и Денислава, и вие ли за това мечтаете?

Биляна: Аз искам син и вярвам, че ще имам син някой ден.

Денислава: Не знам какво искам повече – дали момиче, или момче.

Кое не сте изпели все още?

Петя, Денислава, Биляна: Много неща!

Биляна: Всичко си идва от времето. Имаме песни, които сме подготвили от година, година и половина, но чак сега им идва моментът.

Петя: Непрекъснато правим нов репертоар!

Казвате, че цветът на косата издава темперамента, а темпът на речта дали издава темперамента?

Денислава: Има нещо вярно. Мисля, че издава!

Петя: Боядисаните ни коси отговарят наистина на темперамента и на темпа на говорене, на тембъра не мога да кажа.

Биляна: И на тембъра може би в някакава степен!

Денислава: Аз дори и на това мисля, че по някакъв начин влияе.

Различни тембри, различни характери сте, няма съмнение?

Петя: Например Дени – тя е с черна коса, много по-спокойна, по-бавна в говоренето, по-улегнала и в същото време много плътна като сопрано. Билянка е огнена като темперамент, рязка, категорична, крайна. Това са качества, които трябва да се ценят, и в същото време тя има едно метално звучене.

Биляна: Може би и ние трябва да кажем, защото само Петя прави нашите характеристики. Петя е нашата усмивка. Тя е изключително лъчезарна.

Темпа на работа го определя тя. Енергична е в действията. Тя държи нещата да бъдат казани такива, каквито са, което всички много уважаваме и се учим да го правим в работата и в личен план. В същото време не оставя някакви лоши мисли, задни чувства. Това качество ние много харесваме в нея и много го уважаваме, много се радваме.

Денислава: Тя е много харизматична и много оганизирана.

Сопрано ли са ви критериите в живота?

Денислава: Много интересен въпрос!

Петя: Ние определяме какво да бъде трио „Сопрано”. И то го определяме според критериите за живота и за това, което искаме да правим. Според критериите ни за музиката.

Денислава: Всяка една определя „Сопрано” като визия, като музика, като всичко. Ние сме трио „Сопрано”. И всяка една друга не би била това, което е всяка  от нас. Това е хубавото, че се допълваме.

Биляна: Ако има друг тип човек в това трио, то няма да е такова, каквото е в момента. Няма как да определим, че триото определя, ние определяме триото!

Определят кръга като геометричната фигура за съвършенство, само Биляна не е с кръгли обеци?

Биляна: Аз имам топченца! (Забелязваме след сигнала малки топченца в структурата на обеците.)

Денислава: Има кръг в нея!

Момичета, кулинарните си способности сте ги оповестявали. Кажете нещо за кулинарните си пристрастия!

Биляна: Може ли да кажем кой е най-добрият готвач?

Да!

Биляна: Това е Петя. Ние имахме един период, в който живеехме заедно трите в София, но тя основно се грижеше за храната, ние допълвахме салати, такива неща. Тя готви много вкусно, а ние се учим още!

Денислава: И много нестандартно! Дори в едно обикновено ястие слага различни неща, които го обогатяват по някакъв начин. Аз опитах много различни неща, когато живеехме заедно. Нестандартно приготвени!

Само с честото пеене ли правите фитнес на гласовете си?

Биляна: То е постоянно. Общо взето, сме поне два пъти в седмицата при нашия вокален педагог и това е достатъчно.

Денислава: А и всеки ден почти като репетираме…

Понеже отворихме темата за кулинарията, нека да импровизираме нещо. Петя, би ли създала рецепта за сензитивна торта „Сопрано”?

Петя: Ще помисля! Бих…

Без какво не може да стане тя?

Петя: Без шоколад, без боровинки. Аз понеже съм доста беличка –  и без плодове.

Горски или полски?

Петя: Според сезона ще ги нагласяме плодовете. Ние пеем целогодишно.

Завъртяхме към  естетиката. Дени се учи да управлява салон за красота – нещо повече?

Денислава: Чисто типично женските неща винаги са ми харесвали, не че фризурата няма общо с мъжките работи. Като цяло чисто естетическите неща винаги са ми били в характера и са оказвали голямо влияние в ежедневието ми. Във всяко едно нещо, то може би е и от зодията, търся естетиката. Това ми харесва.

Какво правиш сега?

Сега не го практикувам, по-скоро върху себе си го практикувам.

Фризьор ли си?

Денислава: Имам завършеното образование, но не работя това. Музиката ми е най-голямата страст.

Петя: Тя не е фризьор, учила е за управител на салон, а и ни помага винаги преди да излезем на участие – поглежда ни косите, грима, дали всичко е наред.

Биляна, при тебе е навлязъл графичният дизайн заедно с музиката?

Биляна: Графичният дизайн е мой интерес от тийнейджърските години, за да си правя мои снимки. Снимките от бала си обработвах. После започнах да работя в едно фото и там се научих на основни неща с Photoshop и ми стана много по-интересно. С времето всяка работа, която ми се е налагало да върша извън триото, е била свързана с нещо подобно. Навлязох в тази сфера и реших, че е време малко по-професионално да й обърна внимание, и съм първа година магистратура „Графичен  дизайн” в Пловдивския университет.

За лого на триото сте избрали, че където думите свършват, там започва музиката: тогава сексът музика ли е?

Петя: Музика с колоратури! (Смеят се и трите.)

Денислава: Това беше добро!

Пред пловдивското академично издание „УХТ спектър” манекенката Ива Дедева казва, че ревността отблъсква партньора. Какво мислите по тази тема?

Денислава: Прекалената ревност до някаква степен отблъсква определено, но ако е в норми ревността, по-скоро стимулира.

Петя: Аз не съм съгласна. Аз съм ревнива, не го крия, когато обичам, ревнувам. Категорична съм.

Биляна: Аз не съм много ревнива, до някаква степен само ако ми се даде повод, но като цяло не съм много и не са ме ревнували много. Нямам някакви лоши спомени от ревност. Добре се чувствам, като не ревнувам и не ме ревнуват.

Сега и за целувката ще питам: много дами я споделят в „Любими” в електронните си профили. Разбира се, че е многоизмерна – с партньора, от приятели, от фенове, но как я усещате?

Денислава: Всяка целувка е различна и доставя различни емоции! Било то с партньора, с приятел, от някой почитател… (Биляна и Петя се смеят…)

Петя: Ако е от партньор, за мене това е нещо много интимно, много лично, мога да кажа, че аз по целувката определих за кого ще се омъжа.

Казвала ли си му го?

Петя: Да. Аз съм много крайна в емоциите и чувствата си, физиологически и физически крайна и когато те удари ток при целувката с един човек, знаеш, че това е твоят партньор.

Абсолютно съм съгласен – за мене целувката е първият показател дали ще стават работите, или няма да стават!

Биляна: Аз съм абсолютно „За” за вашето мнение. При мене е по същия начин. Имам чувството, че на моменти целувката е по-важна дори от секса…

Много е приятно, когато някой иска да си изрази това, че те харесва, с целувка, но тя е толкова интимна за мен, че твърде много го усещам като влизане в личното пространство…

Петя: Много често почитателите го правят по един много красив начин – с целуване на ръка

Биляна: Това е по-прието.

Петя: Това е нещото, което показва, че в тяхно лице ние сме дами, това, което представяме, за тях е достатъчно авторитетно, за да го почувстват и изразят по този начин.

Вашата идея за голямата сцена като емоция, не като обем?

Петя: За България – Античният театър и Зала 1 на НДК. (Биляна и Денислава изразяват солидарностт с отговора на Петя).

За първи път ви видях на Мис и мистър Академика 2011 в Пловдив. Споделяте, че това е било най-вълнумащото ви участие: защото насреща ви беше Музикалната академия, или…?

Денислава: Целият Античен станаха на крака. Това беше най-вълнуващото за нас.

Биляна: Това е най-сакралното място в Пловдив и като цяло най-сакралната сцена в България.

Петя: За нас, като пловдивчанки, това е много важно!

Денислава: Кара те да се чувстваш толкова малък, когато си там, а в същото време, когато целият Античен ти станат на крака, те карат да се чувстваш величествен.

Петя: Още повече, че ние не сме го очаквали наистина. Беше публика предимно от студенти, те не очакваха, че ние ще се появим там, и ние не очаквахме, че така ще реагират!

Питали ли сте се всяка за себе си кое не ви притеснява, за да бъдете естествени?

Биляна: Ние нямаме какво да крием и не следваме някакъв модел на поведение, който смятаме, че е успешен, за да се стараем да го поддържаме. Ние сме си такива, каквито сме!

Денислава: Мисля, че и точно заради това хората ни харесват, защото сме истински. Може би няма да бъдем ние, ако спазваме някакви норми и се правим на хора, които не сме. Ще бъде изкуствено. Мисля, че е добре човек да е естестевен – такъв, какъвто е!

Петя: Нямаме излишни претенции. Това, което правим, го правим с цялото си желание, с цялата си любов. Виждаме, че хората го харесват, едва ли на всички им харесва, но за нас е важно, че виждаме тези, на които им харесва.

Когато влезете в една зала, улавяте ли от раз публиката?

Петя: Всяко участие е абсолютно различно като емоция, като тръпка, като отношение. Понякога от самото начало, понякога след това, даже на финала. Те да са доволни от това, което са чули, а ние да сме удовлетворени от това, че сме си свършили работата.

Денислава: Много е различно!

Биляна: Петя го каза много точно, абсолютно я подкрепям.

Денислава: За нас е много важно публиката да е толкова активна, колкото и ние. Когато е така от самото начало,  това ни предразполага още повече и ние да сме. То е взаимен процес! По-естествено се получава всичко, когато отсреща получаваш същата емоция, която ти даваш!

Петя: Наскоро чухме едно от най-хубавите за нас неща. На едно участие ни каза човекът: „Момичета, не е важно дали сте хубави, това го виждаме; не е важно дали имате хубави гласове, това го чуваме; по-важното е, че вие се вълнувате, когато пеете, и успявате да го предадете на публиката”.

Какъв въпрос не ви зададох в интервюто?

Денислава: Може би този, който не се сети в момента.

Петя: Този,  който ще ни зададеш на следващото.

Биляна: Ще си оставим прозорче за тогава!