Трио Сопрано гастролират в гр. Миовен, Румъния

Изпълнявайки румънския химн

Заедно с кмета Ион Джорджеску и дизанерката Петя Кръстева

По покана на кмета Ион Джорджеску момичетата от Trio Soprano Music имаха възможността да гостуват в румънския град Миовен по повод отбелязването на националния празник на Румъния.

момичетата от Trio Soprano Music се появиха с маски за началото на концерта

 Спектакълът започна с блок от класически арии, в който Trio Soprano Music изпълниха нова част от репертоара си - "O Fortuna" от оп. Кармина Бурана на Карл Орф. След това последваха евъргрийни. Тук отново имаше ново попълнение към репертоара - песента "Canto della terra" от репертоара на Андреа Бочели и Сара Брайтман. Разбира се изпълниха и руски песни, а публиката ги посрещна на крака с появяването им в цветовете на националния флаг на Румъния и изпълнявайки "Наздравица" от оп. Травиата на Джузепе Верди заедно с трио "The Unique Voices". За финал Дени, Петя и Биляна изпълниха националния химн на Румъния.

Концертът се излъчваше на живо по телевизията пред близо 20 000 души.

Кметът г-н Джорджеску изрази на сцената своите благодарности на г-н Христо Димитров за страхотния спектакъл и отправи следваща покана за гостуване през месец август, 2013 година, когато е празника на град Миовен.

Трио Сопрано поздрави рождениците

На 1 октомври 2012 година Национален фолклорен ансамбъл „Българе” отпразнува 10-годишнината от създаването си. Юбилеят бе отбелязан с пищна програма на площада пред НДК, която продължи повече от три часа. 

На сцената се преплитаха фолклора и класиката, отминалото и съвременното.

Момичетата от Trio Soprano Music бяха едни от  гостите, които поздравиха рождениците. За тях те изпяха ария на Кармен от оп. "Кармен" (Хабанера), ария на Лаурета от оп. "Джани Скики", позната, още като "O mio babbino caro" и емблематичният дует от репертоара на Андреа Бочели и Сара Брайтман "Time to say goodbye". На финала, когато всички изпълнители бяха на сцената, Trio Soprano Music се появиха атрактивно облечени в цветовете на националния флаг.


Албена Вескова, гайдарят Веселин Кузмов и  кавалджията Владимир Величков също поздравиха ансамбъла.

Трио Сопрано в гр. Бяла

Vesti.bg - С конкурси и много музика продължава седмицата на морето в Бяла

С изключително много настроение и вълнения премина конкурса за пясъчни замъци в Бяла, информират от пресцентъра на община Бяла.

Изумителни пясъчни структури бяха изваяни в надпреварата, в която детското въображение и сръчните ръце на майки и татковци се състезаваха. Награди имаше за всички малчугани и деня продължи с големи морски приключения и пиратски нападения на пясъчните замъци. Вечерта площада на красивия морски град беше озвучен от гласовете на група "5-те сезона". Мина, Краси, Миро и Цани са възпитаници на композитора Стефан Диомов.

Събота бе деня на Пловдивските таланти в Бяла. Красивите гласове на момичетата от трио "Сопрано" покориха публиката. Репертоарът им включваше популярни класически арии, евъргрийни, руски песни, поп изпълнения и много други хитове.

Вечерта стана още по-интересна и наелектризираща, когато певицата Цветелина се включи с македонски, тракийски, родопски, странджански и добруджански народни песни. Българската фолклорна музиката развълнува дори и чуждестранните гости на Бяла, които също се хванаха на хората./БГНЕС /

"Една Италианска Нощ в Пловдив"

“Една италианска нощ в Пловдив”

28 Юни 2012; 09:14 Вестник "Марица" http://marica.bg/show.php?id=85425

Под патронажа на Италиански културен институт - София

Георги Христов ще зарадва своите фенове в “Една италианска нощ в Пловдив” като специален гост. Той ще изпълни най-известните си парчета, както и няколко песни на италиански език, между които Anima и Caruso.

Пловдивчани ще могат да се насладят на италианската атмосфера, пренесена на Античния театър от италианските изпълнители: Силвия Пани - изключителна пианистка и акордеонист, която ще ви заплени и  омагьоса с виртуозните си изпълнения.
Джандоменико Анелино - виртуозен и универсален китарист, със свой собствен стил, който е свирил с най-известните италиански и чужди музиканти. Със Силвия ще изпълнят най-добрите песни от своя репертоар, показвайки своите виртуозни музикални умения и завладявайки публиката с прекрасните италиански песни.

Маестро Джандоменико Анелино след успешния си концерт в Букурещ - Румъния, през март тази година, на Италианския фестивал в Букурещ - Румъния, отново взриви публиката и изненада феновете си с авторски парчета на 30 май 2012 г. в театър Аркуб - Букурещ.
Салваторе Страно - победител в популярното телевизионно предаване “Крал за една нощ”, майсторски изпълнител на най-хубавите италиански класически песни. Алекс Реа - изненадващ и чаровен, със завладяващ глас и неповторимо присъствие.
Алберто Лонгони - познат в Италия с артистичното име Джак Кайен - в ролята на мим с неговите забавни и смешни изпълнения, с който ще разсмее от сърце и най-сериозните.

Музите на вечерта ще бъдат прекрасните момичета от трио “Сопрано”, които в ролята на домакини ще изпълнят някои класически арии от италиански композитори и също така ще бъдат водещи шоуто.
След успешните си участия през последната година чаровните певици станаха любимки не само на пловдивската публика. Всичко това в една италианска нощ под звездите, пълна с много музика, емоции, забавления, усмивки и скечове.

Ако не можете да отидете до Италия - тя ще дойде при вас - на 6 юли 2012 г. от 21 ч. на Античен театър - Пловдив.

И не само това - всеки, закупил билет, ще получи подарък преди концерта на входа - СД с песни на изпълнителите и сувенир от прекрасна Италия.

Организаторите и продуцентите от “Шоу проджектс” обещават да бъде “истински музикален купон по италиански”.


Билети можете да закупите:
* на касите на Еventim.bg в цялата страна,
* в книжарница “Хеликон” - Пловдив - срещу Драматичния театър,
* в МОЛ “Галерия Пловдив” - срещу централния вход,
* на касата пред общината.

Trio Soprano - Hijo de la luna

Небезизвестната испанска песен, изпълнена за първи път от група Mecano, сега е част от репертоара на TRIO SOPRANO с нов авторски аранжимент дело на страхотния Тихомир Христозов и мултимедия направена от д-р Румяна Стойчева-Поп.

Премиерен спектакъл "АМТИИ и ТРИО СОПРАНО"

След  успешното си представяне на "Open Student Fest 2011" момичетата от ТРИО СОПРАНО и тази година имаха възможността да станат част от фестивала и да пеят на Античния театър пред пловдивска публика.

Организаторите се обърнаха към тях с покана да представят концерт-спектакъла "АМТИИ и ТРИО СОПРАНО" на откриването на "Open Student Fest 2012" на 15 май 2012г. с режисьор Желка Табакова и вокален консултант Тони Шекерджиева-Новак.
Концертът се осъществи със съдействието на ректора на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство - гр. Пловдив - проф. Милчо Василев.

 Биляна, Петя и Дени откриха концерта с "Наздравицата" от оп. Травиата. Те излязоха на сцената, придружавани от танцьори от Щатния танцов ансамбъл при АМТИИ. Докато момичетата пееха и поздравяваха празнично публиката с чаша шампанско в ръка, ансамбълът при АМТИИ танцуваше валс зад тях. След Наздравицата последва арията на Пучини "O mio babbino caro" и двете небезизвестни песни от репертоара на Андреа Бочели - "Vivo per lei" и Time to say goodbye".

В паузите между блоковете звучеше авторска музика на аранжора и композитор на ТРИО СОПРАНО Тихомир Христозов. Той впечатли публиката си с композициите "Star Traveler" и "Captain Cook", вдъхновени от филмите "Карибски пирати" и "Аватар".




Вторият блок на спектакъла бяха песни от най-известните мюзикъли."the Phantom of the Opera" от едноименния мюзикъл изненада публиката с хореографията си. Последва "Cabaret", където момичетата танцуваха като истински кабаретни танцьорки и "Memory", в която освен ТРИО СОПРАНО, които се превъплатиха в котки, на сцената излязоха още куп малки котенца в лицето на момичета от танцова формация "Триумф".






Третият блок беше кулминацията на спектакъла. В първите акорди на "Fleurs du Mal" от репертоара на Сара Брайтман на сцената излязоха професионалистите от Щатния танцов ансамбъл при АМТИИ заедно със страхотните "Триумф", а СОПРАНО пееха от второто ниво на сцената, облечени в уникални, авангардни рокли, дело на дизайнерката Петя Кръстева. След това момичетата изпълниха познатата испанската песен "Hijo de la Luna" с нов авторски аранжимент, арията "Ebben neandro lontana" на Каталани от оп. "La Wally" също представена в различен вид, заедно с момичетата от "Триумф" и арията на Царицата на нощта от оп. "Вълшебната флейта" на Моцарт. Всички с модерно денс звучене.

След тях на сцената излязоха Академичния фолклорен ансамбъл при АМТИИ с ръководител проф. Милчо Василев, които изпълниха "Празнична сюита" и към които после се присъединиха СОПРАНО облечени с рокли в цветовете на трикольора  и заедно изпълниха "Хубава си, моя горо..." и "Моя страна, моя България".

 
Режисура, пластика и хореография - Желка Табакова
Вокален консултант - Тони Шекерджиева-Новак
Мултимедия - Румяна Стойчева-Поп
Музика и аранжимент - Тихомир Христозов
Дизайнер: Петя Кръстева
Муз. оформление и худ. осветление - Мариан Маврев и "Мюзик Сървиз"

Трио „Сопрано”: Сексът е музика с колоратури!

http://kupih.com/2012/04/%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%BE-%E2%80%9E%D1%81%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BE%E2%80%9D-%D1%81%D0%B5%D0%BA%D1%81%D1%8A%D1%82-%D0%B5-%D0%BC%D1%83%D0%B7%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D1%81-%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE/

 11.04.2012г. Тенчо ДEРЕКЮВЛИЕВ, www.kupih.com

При тях естетиката на гласа и тялото си взаимодействат симетрично и в музикално темпо. Трите са различни по характер, но са постигнали единството на това различие. Могат да обичат красивото и са обичани красиво. Естествени са и предпочитат естественото назоваване. Характерът на всяка от тях и талантът й в музиката отрано са влезли в синхрон, което им помага да вървят напред. Те могат да говорят концентрирано по различни теми, да завият в посока на хумора, но винаги с познавателно съдържание. Цвета на косите си и темпа на речта приемат и за един от сигналите на темперамента. Съгласни са, че музиката, науката и жената трябва да се пипат всеки ден – прийом, който ни припомнят в текстовете си изявени имена от науката и изкуството…

Взаимоотношенията между дамите от „Сопрано” не са служебни, думата колежка не използват в езиковия си репертоар, но комуникацията им е и силно съгласувана професионално. Изпитват филигранни симпатии една към друга и признават превъзходството на всяка в различните зони на пеенето.

Пред www.kupih.com говориха открито, макар че преди интервюто имахме само няколкоминутно запознанство в академичната среда на Университета по хранителни технологии, където на тържествения концерт по случай 3 март повишиха емоционалната амплитуда на публиката.

Интересни събеседници са и с отговорите си по музикално фин начин дори подсказват въпроси. Те са трио „Сопрано” – Петя Вардева, Денислава Станева и Биляна Андрончева.

Това интервю дойде дълго, но естествено. И го поднасяме на читателите като словесния концерт на „Сопрано”, защото, единни между себе си, дамите от „Сопрано” споделят своите мисловни визии по различни теми, в които човешкото и талантът излизат като главни солисти в ансамбъла на интерпретацията.

Чаровни, грациозни и …

Биляна: Интересни!

Петя: Различни!

Денислава: Забавни!

Исак Гозес ви нарича „Световният уникат трио „Сопрано”?

Денислава: Ние сме нещо, което няма. Може да се изтълкува по различни начини.

Петя: Това е причината да използва такова определение, защото наистина в световен мащаб няма дамско трио от сопрани, което пък ни кара да се чувстваме различни.

Биляна: Дали сме уникат и световен, времето ще покаже. Няма как сега да се разбере. Натам се опитваме да вървим.

Изпълнявате музика от различни жанрове, а сега сме и във времето на интердисциплинарната култура….

Петя: Ние залагаме също на това, като се съобразяваме с повода, ситуацията, например насочили сме усилията към изработването на един репетоар, който сме си определили като денс класика, но това всъщност е една класика, съчетана с модерно звучене, евъргрийни също. Докато руската музика, е по-скоро за частни партита. Предлагаме я, защото в България, а и в славянските страни има интерес към тази музика, с която много хора са отраснали.

Наистина, правим един микс, който ние можем да си позволим с нашите постановки.

Денислава: Интересното е, че искаме като цяло нашата сила да е в класиката, но не я предлагаме в тези тесни рамки, в които човек, като чуе класическа музика, и си представя типичната опера.

Биляна: Ние искаме да я предложим по друг начин, да я разчупим, да докоснем и младото поколение, за да може да е по-достъпна.

Времето е изключително разнообразно. Пред нас няма друг вариант – и ние трябва да сме разнообразни!

Петя: Общо взето, залагаме на посоката, в която са се ориентирали изпълнители като Сара Брайтман, Андреa Бочели. Това е стилът, който на нас ни допада – по-достъпното представяне на класиката, повече хора го приемат.

Сред вас само Петя е семейна. Подсказва ли неща за семейността?

Биляна: Защо мене първа? (Насочваме микрофона най-напред към Биляна). Да, ние нямаме още собствени семейства с Дени, но това не означава, че искаме да сме така винаги. Искаме да имаме. Когато се случи…

Денислава: Ние сме в процеса на личностното развитие. Сега почваме да научаваме какво искаме, какво търсим. Все пак сме момичета, които имат различни критерии. В процес на търсене сме на такъв човек, който да е партньор в живота ти.

Дамите обикновено говорят за специалния човек до себе си, за да се чувстват по-специални?

Петя: Кавалерското отношение е много важно – да те кара да се чувстваш сигурен, обичан, желан партньор, добър родител.

Денислава: Трябва да те допълва, да те подкрепя, да те окуражава в трудните моменти, да е с теб в хубавите. Също и добър родител, партньор. Мисля, че това е важно.

Биляна: И при мене е по същия начин: да ме кара да бъда спокойна, да се чувствам обичана, желана. Да ме кара да се смея, не да плача!

Семейството творческа лаборатория ли е?

Денислава: Оказва влияние семейството. Ние сме израснали в много различни семейства. И трите сме много различни, може би и от характера, но средата, в която израстваш, неизменно повлиява върху теб като личност.

Петя: Дали ще те насочат, зависи по някакъв начин дали родителите ти са свързани с изкуството. Или съответно близките до сърцето ти хора – независимо дали са родителите, или роднини.

По-важно е да те подкрепят в момента, в който ти имаш нужда от това.

Биляна: И най-вече да не те спрат. Ако не са за това, да не са и против това. Човек трябва винаги да има право на избор, да не се чувства ограничаван, спиран по някакъв начин. За щастие нито едно от нашите семейства не е такова. И не ни е спирало до момента. Напротив, те понякога за съжаление понасят и неприятните неща, които са следствие на работата и се отразяват и върху тях. Но точно затова е семейството  – да бъде до теб, да те подкрепя и да дава сили.

Дени и Петя, познавате ли тази тайнствена леля на Биляна?

Денислава: Само сме чували за нея, никога не сме я виждали, обаче на нас ни е интересно да я видим.

Петя: Тя е любимата леля.

Биляна, тази леля от вълшебните приказки ли е…?!

Биляна: Не, тя е братовчедка на баща ми и има много интересна роля в моя живот, защото е човекът, който е присъствал на моето раждане, чисто физически е бил там. (Бел. на ред.: Разбираме, че лелята е медицинско лице от областта на акушерството). И тя е била първият човек, който ме е хванал и ме е държал в ръце.

Даже на рождения ми ден тази година ми писа как с плача си съм пеела арията на любовта!
Като бях на три годинки, ми подари едно малко роялче, което аз ползвах за столче, не за свирене, но пак нещо, свързано с музиката.

Въобще във всички моменти, когато е трябвало да вземам важни решения, някак си аз самата й се обаждам как да реагирам. Тя, наистина, е като някаква орисница. Обажда ми се и казва: „Какво става, как си, как са нещата?”. Аз разказвам какво се случва и ми дава съвети. Напътства ме по някакъв начин. Тя беше човекът, който ме подтикна да се обърна към музиката. Защото в момента, когато бях решила съвсем различно нещо – да уча право и бях си ангажирала уроци по история и български, тя каза: „Слушай какво! Просто се стегни. Можеш винаги да запишеш право. За това не се изисква определено време. Използвай си сега таланта! Не всички го имат, прави го!”.

Явно законите са ти в природата: законите на музиката как ги усещаш?

Биляна: По-рационално ги поглеждам, не чак толкова артистично.

Не можем да избягаме от заложеното…

Биляна: Е, то в един момент, когато си в една среда, тя малко или много те деформира. Още повече аз съм започнала в една тийнейджърска възраст, когато си много податлив на такова нещо.

Петя: По отношение на музиката обаче тя е нашата поп звезда.

Биляна: Еее!

Петя: Тя пее най-хубаво поп музика. На нея й е най-близко като усещане.

Жени признават за жена!

Петя: Не си спестяваме нито хубавото, нито лошото.

Биляна: Това е правилната формула за успешното ни съществуване като трио.

Денислава започва с гъдулка?

Петя: Искаме тя да ни посвири на гъдулка!

Денислава: Добре, някой път ще ви събера, ще ви направя купон с гъдулката. Като малка свирех много, харесваше ми. След време пеенето някак взе превес, гъдулката мина на заден план. Пък и ми скъсаха космите на лъка…

(Петя и Биляна се смеят!)

Денислава: Момичетата се смеят, защото, както съм толкова сериозна, очакват нещо да чуят толкова въодушевено, в същия момент казвам нещо, което никой не очаква да чуе, затова избухват в смях…

Къде започна с гъдулка?

Денислава: В началното училище, още в първи клас. Даже си спомням, че бях ходила на един конкурс. Беше много забавно, защото излязох и забравих какво трябва да свиря. Взех да си измислям. Скалъпих някакво хоро: всички ме гледаха много странно. Бяха тонове, които улучвах на момента. Накрая ме питаха хорото как се казва, но аз така и не можах да му измисля име. Там приключих с конкурсите с гъдулката.

Петя: Тя има изключително чувство за ритъм. Тя е нашата танцьорка. Аз направо се чудя тя как може да е забравила, защото няма значение на кого е текстът или музиката, тя на всеки знае всичко.

Затова ли е балансьорът на триото?

Петя: И затова!

Биляна, ти се занимаваш и с графичен дизайн. Подлежили на графична обработка емоционалният дизайн на „Сопрано”?

Биляна: Ако подлежеше, може би нямаше да изглеждат нещата толкова естествени. Няма как да подлежи: всяка си е със своя характер, което е най-хубавото, защото си е разнообразие, интересно е, има емоции.

Винаги говорите с голямо уважение за доц. д-р Тони Шекерджиева – Новак?

Петя: Много е важно ние да бъдем спети. От момента, в който сме трио, тя се занимава с нас. Не може да не го ценим. Това е истината – за да звучим по подобен начин на хората, които ни харесват, заслугата е нейна!

Тя е създала синхрона на собствено модифицираните ви сопрани?

Петя: Тя ни показа начина. Ние го търсим. На всяко изпълнение се търси този синхрон. Непрекъснато се стремим към него.

Денислава: Ние всеки ден се учим.

Музика ли е всекидневието ви?

Денислава: При мен присъства в много голяма част от ежедневието.

Биляна: Ние абсолютно всеки ден работим нещо. Като изключим събота и неделя, ако сме някъде на участие. За да се постигне едно нещо, трябва постоянно да се работи върху него.

Като останете със себе си, какво се случва с всяка от вас: обичате ли да се уединявате?

Петя: Аз не обичам самотата. Обичам винаги да има хора около мене и обръщам внимание на семейството си и на приятелите си. Не обичам да стоя сама вкъщи!

Петя, имаш дъщеря, какво ти казва?

Петя: Че ме обича. Дъщеря ми е много гальовна и затова съм искала да имам дъщеря, за да е такава.

Биляна и Денислава, и вие ли за това мечтаете?

Биляна: Аз искам син и вярвам, че ще имам син някой ден.

Денислава: Не знам какво искам повече – дали момиче, или момче.

Кое не сте изпели все още?

Петя, Денислава, Биляна: Много неща!

Биляна: Всичко си идва от времето. Имаме песни, които сме подготвили от година, година и половина, но чак сега им идва моментът.

Петя: Непрекъснато правим нов репертоар!

Казвате, че цветът на косата издава темперамента, а темпът на речта дали издава темперамента?

Денислава: Има нещо вярно. Мисля, че издава!

Петя: Боядисаните ни коси отговарят наистина на темперамента и на темпа на говорене, на тембъра не мога да кажа.

Биляна: И на тембъра може би в някакава степен!

Денислава: Аз дори и на това мисля, че по някакъв начин влияе.

Различни тембри, различни характери сте, няма съмнение?

Петя: Например Дени – тя е с черна коса, много по-спокойна, по-бавна в говоренето, по-улегнала и в същото време много плътна като сопрано. Билянка е огнена като темперамент, рязка, категорична, крайна. Това са качества, които трябва да се ценят, и в същото време тя има едно метално звучене.

Биляна: Може би и ние трябва да кажем, защото само Петя прави нашите характеристики. Петя е нашата усмивка. Тя е изключително лъчезарна.

Темпа на работа го определя тя. Енергична е в действията. Тя държи нещата да бъдат казани такива, каквито са, което всички много уважаваме и се учим да го правим в работата и в личен план. В същото време не оставя някакви лоши мисли, задни чувства. Това качество ние много харесваме в нея и много го уважаваме, много се радваме.

Денислава: Тя е много харизматична и много оганизирана.

Сопрано ли са ви критериите в живота?

Денислава: Много интересен въпрос!

Петя: Ние определяме какво да бъде трио „Сопрано”. И то го определяме според критериите за живота и за това, което искаме да правим. Според критериите ни за музиката.

Денислава: Всяка една определя „Сопрано” като визия, като музика, като всичко. Ние сме трио „Сопрано”. И всяка една друга не би била това, което е всяка  от нас. Това е хубавото, че се допълваме.

Биляна: Ако има друг тип човек в това трио, то няма да е такова, каквото е в момента. Няма как да определим, че триото определя, ние определяме триото!

Определят кръга като геометричната фигура за съвършенство, само Биляна не е с кръгли обеци?

Биляна: Аз имам топченца! (Забелязваме след сигнала малки топченца в структурата на обеците.)

Денислава: Има кръг в нея!

Момичета, кулинарните си способности сте ги оповестявали. Кажете нещо за кулинарните си пристрастия!

Биляна: Може ли да кажем кой е най-добрият готвач?

Да!

Биляна: Това е Петя. Ние имахме един период, в който живеехме заедно трите в София, но тя основно се грижеше за храната, ние допълвахме салати, такива неща. Тя готви много вкусно, а ние се учим още!

Денислава: И много нестандартно! Дори в едно обикновено ястие слага различни неща, които го обогатяват по някакъв начин. Аз опитах много различни неща, когато живеехме заедно. Нестандартно приготвени!

Само с честото пеене ли правите фитнес на гласовете си?

Биляна: То е постоянно. Общо взето, сме поне два пъти в седмицата при нашия вокален педагог и това е достатъчно.

Денислава: А и всеки ден почти като репетираме…

Понеже отворихме темата за кулинарията, нека да импровизираме нещо. Петя, би ли създала рецепта за сензитивна торта „Сопрано”?

Петя: Ще помисля! Бих…

Без какво не може да стане тя?

Петя: Без шоколад, без боровинки. Аз понеже съм доста беличка –  и без плодове.

Горски или полски?

Петя: Според сезона ще ги нагласяме плодовете. Ние пеем целогодишно.

Завъртяхме към  естетиката. Дени се учи да управлява салон за красота – нещо повече?

Денислава: Чисто типично женските неща винаги са ми харесвали, не че фризурата няма общо с мъжките работи. Като цяло чисто естетическите неща винаги са ми били в характера и са оказвали голямо влияние в ежедневието ми. Във всяко едно нещо, то може би е и от зодията, търся естетиката. Това ми харесва.

Какво правиш сега?

Сега не го практикувам, по-скоро върху себе си го практикувам.

Фризьор ли си?

Денислава: Имам завършеното образование, но не работя това. Музиката ми е най-голямата страст.

Петя: Тя не е фризьор, учила е за управител на салон, а и ни помага винаги преди да излезем на участие – поглежда ни косите, грима, дали всичко е наред.

Биляна, при тебе е навлязъл графичният дизайн заедно с музиката?

Биляна: Графичният дизайн е мой интерес от тийнейджърските години, за да си правя мои снимки. Снимките от бала си обработвах. После започнах да работя в едно фото и там се научих на основни неща с Photoshop и ми стана много по-интересно. С времето всяка работа, която ми се е налагало да върша извън триото, е била свързана с нещо подобно. Навлязох в тази сфера и реших, че е време малко по-професионално да й обърна внимание, и съм първа година магистратура „Графичен  дизайн” в Пловдивския университет.

За лого на триото сте избрали, че където думите свършват, там започва музиката: тогава сексът музика ли е?

Петя: Музика с колоратури! (Смеят се и трите.)

Денислава: Това беше добро!

Пред пловдивското академично издание „УХТ спектър” манекенката Ива Дедева казва, че ревността отблъсква партньора. Какво мислите по тази тема?

Денислава: Прекалената ревност до някаква степен отблъсква определено, но ако е в норми ревността, по-скоро стимулира.

Петя: Аз не съм съгласна. Аз съм ревнива, не го крия, когато обичам, ревнувам. Категорична съм.

Биляна: Аз не съм много ревнива, до някаква степен само ако ми се даде повод, но като цяло не съм много и не са ме ревнували много. Нямам някакви лоши спомени от ревност. Добре се чувствам, като не ревнувам и не ме ревнуват.

Сега и за целувката ще питам: много дами я споделят в „Любими” в електронните си профили. Разбира се, че е многоизмерна – с партньора, от приятели, от фенове, но как я усещате?

Денислава: Всяка целувка е различна и доставя различни емоции! Било то с партньора, с приятел, от някой почитател… (Биляна и Петя се смеят…)

Петя: Ако е от партньор, за мене това е нещо много интимно, много лично, мога да кажа, че аз по целувката определих за кого ще се омъжа.

Казвала ли си му го?

Петя: Да. Аз съм много крайна в емоциите и чувствата си, физиологически и физически крайна и когато те удари ток при целувката с един човек, знаеш, че това е твоят партньор.

Абсолютно съм съгласен – за мене целувката е първият показател дали ще стават работите, или няма да стават!

Биляна: Аз съм абсолютно „За” за вашето мнение. При мене е по същия начин. Имам чувството, че на моменти целувката е по-важна дори от секса…

Много е приятно, когато някой иска да си изрази това, че те харесва, с целувка, но тя е толкова интимна за мен, че твърде много го усещам като влизане в личното пространство…

Петя: Много често почитателите го правят по един много красив начин – с целуване на ръка

Биляна: Това е по-прието.

Петя: Това е нещото, което показва, че в тяхно лице ние сме дами, това, което представяме, за тях е достатъчно авторитетно, за да го почувстват и изразят по този начин.

Вашата идея за голямата сцена като емоция, не като обем?

Петя: За България – Античният театър и Зала 1 на НДК. (Биляна и Денислава изразяват солидарностт с отговора на Петя).

За първи път ви видях на Мис и мистър Академика 2011 в Пловдив. Споделяте, че това е било най-вълнумащото ви участие: защото насреща ви беше Музикалната академия, или…?

Денислава: Целият Античен станаха на крака. Това беше най-вълнуващото за нас.

Биляна: Това е най-сакралното място в Пловдив и като цяло най-сакралната сцена в България.

Петя: За нас, като пловдивчанки, това е много важно!

Денислава: Кара те да се чувстваш толкова малък, когато си там, а в същото време, когато целият Античен ти станат на крака, те карат да се чувстваш величествен.

Петя: Още повече, че ние не сме го очаквали наистина. Беше публика предимно от студенти, те не очакваха, че ние ще се появим там, и ние не очаквахме, че така ще реагират!

Питали ли сте се всяка за себе си кое не ви притеснява, за да бъдете естествени?

Биляна: Ние нямаме какво да крием и не следваме някакъв модел на поведение, който смятаме, че е успешен, за да се стараем да го поддържаме. Ние сме си такива, каквито сме!

Денислава: Мисля, че и точно заради това хората ни харесват, защото сме истински. Може би няма да бъдем ние, ако спазваме някакви норми и се правим на хора, които не сме. Ще бъде изкуствено. Мисля, че е добре човек да е естестевен – такъв, какъвто е!

Петя: Нямаме излишни претенции. Това, което правим, го правим с цялото си желание, с цялата си любов. Виждаме, че хората го харесват, едва ли на всички им харесва, но за нас е важно, че виждаме тези, на които им харесва.

Когато влезете в една зала, улавяте ли от раз публиката?

Петя: Всяко участие е абсолютно различно като емоция, като тръпка, като отношение. Понякога от самото начало, понякога след това, даже на финала. Те да са доволни от това, което са чули, а ние да сме удовлетворени от това, че сме си свършили работата.

Денислава: Много е различно!

Биляна: Петя го каза много точно, абсолютно я подкрепям.

Денислава: За нас е много важно публиката да е толкова активна, колкото и ние. Когато е така от самото начало,  това ни предразполага още повече и ние да сме. То е взаимен процес! По-естествено се получава всичко, когато отсреща получаваш същата емоция, която ти даваш!

Петя: Наскоро чухме едно от най-хубавите за нас неща. На едно участие ни каза човекът: „Момичета, не е важно дали сте хубави, това го виждаме; не е важно дали имате хубави гласове, това го чуваме; по-важното е, че вие се вълнувате, когато пеете, и успявате да го предадете на публиката”.

Какъв въпрос не ви зададох в интервюто?

Денислава: Може би този, който не се сети в момента.

Петя: Този,  който ще ни зададеш на следващото.

Биляна: Ще си оставим прозорче за тогава!

 

Красивите и гласовити Петя, Биляна и Денислава пяха два пъти пред русенска публика за три дни
Владимира ВЕЛИНОВА, вестник "Бряг", Русе

Трио Сопрано: "Обвързани сме завинаги с музиката, която ни е споделена тръпка"

За втори път трио „Сопрано” прекара в Русе три наситени с емоции дни. Гласовитите пловдивчанки – част от голямото семейство на НФА „Българе”, имаха участие в ревю спектакъла „Моден портал” в Доходното здание, организиран от Браншовия съюз на производителите на облекла и Община Русе по време на Мартенските музикални дни. След ден пък „Сопрано” бяха част от партито по повод 20-годишния юбилей на Аптеки „Оптима”. Свободният между участията ден певиците посветиха на русенските забележителности и на срещи с приятели. Една от тях бе в редакцията на в. „Бряг”, където певиците бяха поканени от главния редактор Маргарита Трифонова и се запознаха с ежедневната дейност на екипа на „Бряг Медиа Груп”. Това бе отлична възможност и да споделят повече неща за себе си пред нашите читатели.

- Радваме се отново да ви видим и чуем в Русе. Продължавате да опознавате града...

ПЕТЯ: Преди две години, когато „Сопрано” и триото тенори „Уникалните гласове” бяхме  музикалният поздрав на продуцента на ансамбъл „Българе” Христо Димитров за 12-годишнината на нашия медиен партньор вестник „Бряг”, имахме цял свободен слънчев ден. Тогава се докоснахме до романтиката на Дунава край остров Люляка, посетихме и Басарбовския манастир. При сегашното ни идване студеното време не ни попречи да се запознаем със старинната архитектура в центъра на Русе и да запалим свещички в катедралния храм „Света Троица”.

- Наскоро имахте приятен повод за равносметка

БИЛЯНА: Да, на 26 февруари младото ни трио отпразнува своя трети рожден ден. За този неголям период можем да се похвалим с близо десетина сценични изяви пред русенска публика. Със сигурност Русе е един от най-любимите ни градове. Спокоен, красив и чист град с отлично запазена старинна архитектура, той наистина е впечатляващ. Още по-важно за нас е, че изявите ни тук определено се приемат с интерес и имаме вече свои почитатели и приятели.

- Репертоарът ви включва изпълнения от различни стилове – класика, денсмузика, евъргрийни, поппарчета, популярни руски песни и романси, като системно го обогатявате.

ДЕНИ: Да, вече имаме репертоар от близо 40 песни  и зад гърба си над 170 участия в различни градове от страната със собствената ни музикална програма или при съвместните ни изяви с ансамбъл „Българе” и трио „Уникалните гласове”.

- Разкажете ни малко повече за себе си.

БИЛЯНА: Зодия Стрелец съм, родена съм на 10 декември. Единствено дете в семейството съм. Завършила съм Гимназия с хуманитарен профил „Св. Св. Кирил и Методий” в родния си град Пловдив. Миналата година станах бакалавър в специалността „Изпълнителско изкуство – класическо пеене”, по която сега продължавам магистратура, а паралелно в задочна форма завърших бакалавърска степен по „Педагогика на обучението по музика”. В момента уча и магистратура „Графичен дизайн” задочно в Пловдивския университет. Гласът ми е спинтов сопран. От репертоара ни най- ми допадат евъргрийните и поп-парчетата. Смятам че от професионална гледна точка съм в категорията на щастливите хора, при които хобито съвпада с работата. В ангажиментите ми влиза и поддържането на сайта на триото ни. Направихме го едновременно със създаването на „Сопрано”, както и Фейсбук-страницата ни.

ДЕНИ: Аз съм зодия Везни, на 21 октомври е рожденият ми ден. Израснала съм в многолюдно семейство. Майка ми е психолог по професия, но това не й е попречило да роди и отгледа 7 деца. Имам петима братя и по-малка сестричка. Аз съм третата по възраст. От малка съм научена на труд и добре да си организирам времето. Започнах да свиря на гъдулка от първи клас. От 8 клас две години учих в музикална паралелка с поп и джаз пеене, но впоследствие разбрах, че гласът ми има други възможности и от 10 клас ме приеха в СМУ „Добрин Петков” – Пловдив, където завърших и 13 клас. Междувременно в двегодишна задочна форма завърших специалността „Мениджмънт във фризьорството и козметиката” в колеж „Омега”. Целта ми бе да мога да съм в помощ на двамата ми по-големи братя в семейния им бизнес. Реших да продължа фамилната традиция и след дипломирането две години учих задочно „Психология” в софийски филиал на Московския университет, но временно прекъснах, защото през 2006 г. в Пловдивската музикална академия откриха в редовна форма изпълнителски клас „Класическо пеене”, в който ме приеха. Миналата година завърших магистратура по специалността, а през настоящата продължавам редовно специализация в същата специалност. Гласът ми е драматичен сопран. От репертоара на „Сопрано” предпочитам класическата част.

ПЕТЯ: Аз съм зодия Рак, родена съм на 12 юли. И аз като Биляна съм завършила Хуманитарната гимназия в Пловдив, само че малко преди нея. Приеха ме редовна студентка в модерната тогава специалност „Индустриален маркетинг и мениджмънт” в пловдивския филиал на МЕИ – София. Баща ми е лекар – физиотерапевт в санаториум в Хисаря. След като завърших ІІ курс случайно се запознах с дошлата там на лечение преподавателка в Консерваторията проф. Карнобатлова-Добрева. Когато разбра, че пея в самодейни изяви, тя предложи да ме чуе. После горещо ми препоръча да се насоча професионално към пеене. Вслушах се в съвета, явих се на приемни изпити и бях приета и в Консерваторията - в специалност „Оперно пеене”. Гласът ми е лиричен сопран с колоратурни височини. Тъй като продължавах редовното си следване и в Пловдив, амбицията за „двете дини” ме принуди всеки ден да пътувам с влака между София и родния си град, балансирайки между двете си специалности. Дипломирах се като магистър в МЕИ. След завършването на бакалавърската степен в Консерваторията продължих магистратура в Пловдивската академия. Постъпих на работа в Музикалното училище в Пловдив като преподавател по оперно пеене, но след създаването на трио „Сопрано” напуснах, защото ангажиментите започнаха да си съвпадат във времето. Впуснах се и в ново предизвикателство – магистратура „Оперна режисура” в Нов български университет, където ми остава само дипломирането. Мениджърската ми специалност пък ми даде възможност наред с изброените ангажименти да поема за известно време и мениджмънта на няколко фирми. От миналата учебна година съм хонорован преподавател по практика по специалността „Класическо пеене” в Пловдивската музикална академия на студенти 4 и 5 курс.

- Разкажи ни за по-специалната ти връзка с русенската публика.

ПЕТЯ: В началото на певческата ми кариера бях поканена като гост-изпълнител в поставения на русенска сцена от режисьора Симеон Димитров мюзикъл „Алиса в страната на чудесата” от Александър Йосифов, като от 2005 до 2008 г. участвах в над 20 представления в ролята на Алиса. През февруари 2007 с операта „Вълшевната флейта” от Моцарт, постановка на НБУ, гостувах на русенска сцена с ролята на Папагена. Надявам се като част от трио „Сопрано” тепърва да имам още много срещи с ценителите на хубавата музика в Русе.

- Винаги изглеждате ефектно и определено секси. Освен за репетиции и участия, отделяте ли време за спорт - във фитнеса или сред природата?

БИЛЯНА: Ако трябва да сме честни, не спазваме диети, не ходим и на фитнес толкова често. По-скоро предпочитаме активното бягане, танците и излетите пеша сред природата.

- Обвързани ли сте в личен план?

ДЕНИ: Някои имат споделени тръпки, някои – несподелени. Вторият вариант обаче пък е полезен за фигурата! Със сигурност сме обвързани завинаги с музиката, която ни е споделена тръпка – и помежду ни, и с публиката. Иначе трио „Сопрано” нямаше как да се случи! 

На 26.02.2012 г. ние Биляна, Петя и Дени от Трио Сопрано навършихме 3 години.  Рожденият ни ден  съвпада с рождената дата на нашия вокален педагог - доц. д-р Тони Шекерджиева-Новак, на която пожелаваме да бъде здрава, щастлива, усмихната и все така всеотдайна и неуморна. Обичаме Ви, Госпожо! Благодарим Ви, че сте с нас!

А на себе си пожелаваме си да сме живи и здрави - ние и нашите семейства, да направим още много хубави песни, да имаме още много участия и да не спираме да мечтаем за високите върхове.

С нашата дизайнерка Петя Кръстева

Благодарим на нашата дизайнерка Петя Кръстева за страхотните рокли, които ни прави, на нашия аранжор Тихомир Христозов - един уникален музикант, на всички, които ни помагат в работата и не на последно място на семействата ни, които са с нас във всеки един момент!

С  нашия аранжор и композитор Тихомир Христозов

Благодарим и на всички Вас, че ни подкрепяте, слушате нашата музика и ни давате стимул да продължаваме!

 Обичаме Ви!

http://www.btv.bg/shows/neka-govoriat/videos/video/1113135178-Soprano__evargriyni_na_tri_glasa.html

Трио Сопрано на гости на Росен Петров в "Нека говорят"

Световният уникат трио “Сопрано”

Пловдив събра три красавици, за да радват с таланта си цяла България

Исак Гозес,
вестник "Стандарт" 08.01.2012г.

Те са млади, красиви и талантливи. И трите. Няма по-шаблонно начало. Оправдава го фактът, че поне напълно отговаря на истината. Жените с такива качества обикновено стават богати. Те не са. Още. Отглеждането на таланта им досега е свързано повече с разходи и по-малко с приходи. Напоследък нещата малко се попромениха. От години и трите стъпват по един и същ тротоар. Всяка сама за себе си. Пътеките им стават общ път преди две години. Тогава се събират, въпреки че по принцип няма жена, която иска да има други красавици в компанията й. Тези девойки обаче претендират, че в резултат на обединението им се е родила формация, каквато светът досега не познава. Музикалната ни планета, която е виждала тримата тенори и скандинавския дамски квартет "Апасионата", въобще не е предполагала, че може да има трио сопрани. Това чудо е български патент. Пръква се, да кажем, на 2 април 2009 година, когато хроникьорите отбелязват първото участие. Родно място - Пловдив. Бабува доц. д-р Тони Шекерджиева-Новак. Наоколо е вечната българска криза. Този пък освен духовна и икономическа. Бъдещето е неясно, амбициите големи, удоволствието да са заедно върховно. Трио "Сопрано" е логичното име. В началото го знаят само трите, защото току-що са го измислили. Предстои да го научи България. Светът както винаги ще разбере последен.

Денислава започва с гъдулката

Денислава хваща точния тролей още от дете. В първи клас решава, че в професията й ще има много ноти. Започва да свири на гъдулка. После прави много остър завой и излиза на пътя, който води в класа по джаз и поп пеене. Следва случайната среща с доц. Тони Шекерджиева-Новак. Точно тя й казва, че има оперен глас, и начертава бъдещето й: Музикалното училище, а след тринадесети клас и академията в Стария Пловдив. Специалността, разбира се, е оперно пеене. Следват бакалавърска степен, магистратура, специализации, няколко самостоятелни концерта, много шестици, планове за солова кариера, блъскане в стената на живота и всичко останало, докато се ражда "Сопрано". 

Двойственият живот на г-жа Вардева

Петя Вардева е, би могло да се каже, доайенът във формацията. Единствената съпруга и майка в триото. Господ я е орисал да учи и пътува. Между София и Пловдив. С години. Всеки ден. Но това става по-късно. А в началото е правото - сериозният избор на майката физик и бащата лекар. Погледът на Петя обаче подскача встрани от адвокатската банка и спира направо на театралната сцена. ВИТИЗ. Но как се влиза зад тези тежки врати, момичето не знае. И не научава. Театърът остава мечта, за която си спомня само при подобни интервюта. Забравени са също и хоровете, в които пее от дете. Дори изпълненията и ръкоплясканията на всички училищни празници остават в детството. Бъдещият избор е странен и предопределен от непреходната любов към математиката - Пловдивският филиал на МЕИ, специалност индустриален маркетинг и мениджмънт. Инженер. Звучи гордо. И всичко е успешно и спокойно до онзи ден, когато в кабинета на баща си вижда пациентката на име проф. Благовеста Карнобатлова-Добрева. Оперната прима чува бъдещата инженерка и не й оставя никакви възможност за маневриране: След няколко месеца те искам в София. В академията. Така започва двойственият живот на Петя Вардева. Тя учи едновременно инженерните науки в Пловдив и Държавната музикална академия в София. Тогава започва това лудо препускане между тепетата и достолепната сграда на канала, в която музиката никога не спира. И на двете места учи редовно. В Пловдив знаят, в София - не. Научават в деня, в който черпи за току-що получената си инженерна диплома. Двойственият живот на сопраното продължава и след дипломирането. Заради битието тя е мениджър във фирма, а заради душата учи музика при доц. д-р Тони Шекерджиева-Новак. Канят я на гастроли в операта на Русе и Пазарджик. Тръпне пред всяка среща с публиката. Превъзнася изкуството. Няма друго, което може да й даде такива емоции, но бърза сутрин към чиновническото бюро заради заплатата. Сигурно ще е така, докато я поканят в Миланската скала.

Андрончева или заветът на лелята

Биляна Андрончева също от дете се държи ръка за ръка с музиката. Нейният първи инструмент обаче е пианото. Подарък от добра леля. Свири, пее и разсъждава върху поговорката "Музикант къща не храни". Скоро колебанията са преодолени. Музиката прави крачка встрани, за да допусне в душата на момичето българския език и литературата. Намеренията са ясни. Ще стане юристка. Малко разочарование за Тони Шекерджиева-Новак, която вече е оценила гласа й като подходящ за опера и е предсказала възходящото й бъдеще в музиката. Но да си адвокат, е друго нещо, сериозно, решава момичето. С такива мисли тя подминава музикалното училище. И тогава, когато всичко изглежда решено, пак се намесва споменатата леля: Ти право и на четиридесет години можеш да учиш, днес трябва да развиваш таланта си. Сега ти е времето. Колко мобилизиращо и мотивиращо. Простичките роднински думи тръшват вратата на кантората на бъдещата адвокатка. Започва да учи класическо пеене, да следва педагогика и обучение по музика. По-късно завършва изпълнителски клас, а за калпак и графичен дизайн, естествено, за да поддържа интернет страницата на триото. 

Моля те, махни този бретон

С тези думи Петя се запознава с Биляна

- Познавахте ли се, преди да се съберете в трио "Сопрано"? Какво си спомняте за първата си среща?
Биляна: Задочно. Не сме били приятелки. Преди да вляза в академията, гледах Петя. Имаше участие. Направи ми впечатление: Хубава, руса, запомних я. А Денислава я срещнах в Музикалното училище. Вече беше ученичка на доц. Шекерджиева-Новак. Пееше една ария, която и аз изпълнявах. Никога обаче не съм предполагала, че ще бъдем трио. Че ще пеем заедно.
Денислава: Петя ми преподаваше в музикалното училище по исторически танци: така наричаха тангото, валса и още някои други, които много се ползват в операта. Не бях я чувала да пее. С Биляна пък се знаехме от училище. После заедно станахме студентки в академията.
Петя: Бях чувала Биляна на нейни уроци. Запомнила съм я оттогава. Веднъж я срещнах на улицата. Спрях я и й казах: Не ме познаваш, но, моля те, махни този бретон.
Биляна: Петя беше права. И аз не харесвах бретона си. Веднага го подстригах.
- Кой ви събра. Как стане така, че три непознати се превърнаха в трио?
Петя: Имах участие на едно частно парти. Изпях най-популярните оперни арии, няколко евъргрийна и видях колко добре се възприеха. Хората бяха превъзбудени, плачеха. Не съм искала да леят сълзи, но така стана. Бях докоснала душата им. А повечето бяха бизнесмени. Баровци на средна възраст. Хареса им. Веднага се обадих на преподавателката ми Тони Шекерджиева-Новак. Казах й какво се случи. Познавах тримата тенори. Попитах дали не можем да направим трио от жени. Сопрани. Тя веднага ми предложи другите две имена. Бяха същите, които си мислих. Приех ги без колебание: Биляна и Денислава.
- Биляна, как приехте идеята на вашата учителка?
- Бяхме двете с Денислава. Г-жа Новак ни каза: Да знаете какво съм ви измислила. Ококорихме очи. Съгласни ли сте за бъдете трио. До края на деня измислихме името - "Сопрано". За десет дни нахвърляхме песните, които да пеем. Главно популярни арии. Започнахме репетициите. Много лесно се сработихме. Все пак един човек ни е учил. Гласовете ни чудесно се допълваха. Оставаше ни да се качим на сцената.

 

Началото е в ресторант

Първото участие логично е белязано от огромно притеснение. Кардиналният въпрос е: Дали е улучена формулата, или ваксата, както биха казали скиорите. Успехът на тенорите значи ли, че и дамският вариант ще се хареса. Премиерата пред публика е в ресторанта на благодетел. За възнаграждение въобще не става дума. В панаирния град тече празникът на виното. Има гости от цял свят. Търговци и дипломати идват в заведението да разпуснат след напрегнатия ден. Започват с "Наздравица" от "Травиата". Държат чаши. Веднага подхващат следващата тема. Никаква почивка. Всичко наведнъж. После ще оценят това като грешка. Неопитност. Камерата на един стар телефон е запечатала това първо участие, за да предизвика смях винаги, когато го гледат. Публиката обаче е впечатлена. Следва нова покана още за следващата вечер. Вече с хонорар.
Днес дълъг списък участия чертае пътя на трио "Сопрано" през последните две години. Споменът за някои обаче кара и трите дами да настръхват от вълнение. Като ноемврийската вечер на 2009 година в зала 1 на НДК. Първоначалното чувство е уплаха. Най-голямата зала в България се пука по шефовете. Успехът успокоява за малко. До следващия път.
Върхът е на 18 май 2011 година в Античния театър в Пловдив. Избира се мистър и мис "Академика". 3000 души с кипнала кръв скачат още при първите звуци на триото. Скандиранията са като на рок концерт. Журито се държи за ръцете и танцува. Когато подхващат "Моя страна, моя България", всички запяват с тях. И плачат. А някои казват, че операта вече е изживяла своето време.

---

Така изглежда биографията на "Сопрано" поотделно. Днес и трите дами са категорични, че въпреки трънливия път на музиканта те нито за миг не съжаляват за избора си. Няма разочарование, напротив, има очарование. През годините всяка от трите може и да е имала своите колебания си, но големият им шанс е, че са се събрали и могат да правят това, което им харесва. Това не пречи Биляна да помни завета на леля си. Когато стане на четиридесет, трябва да изучи правото. Не за да загърби музиката, а от любов към учението.

---

Днес трио "Сопрано" е утвърдена и доста известна формация. Видяхме я по телевизията в едни от новогодишните спектакли. Репертоарът й стига за деветдесетминутен спектакъл. Техен продуцент вече е Христо Димитров, създателят и ръководител на ансамбъл "Българе". Заедно с тримата тенори красавиците Петя, Биляна и Денислава не без гордост отбелязват: Ние сме част от екипа на "Бългериън продакшън".