Операта се харесва дори и от малцинствата
Трио Сопрано пред Dnes.bg
21 сеп 2013 10:33, Петя Славова 
Роми слушат оперна музика. Харесват я. Пречупват я и през познатите им
етно елементи, но някак „по-семпло“. Случайната и любопитна среща е в
гр. Септември, когато Трио Сопрано пеят пред Общината по време на
празника на града.
Те са Петя, Биляна и Дени. Събрали са се през 2009 г. в Пловдив, за да изпълняват арии, евъргрийни, дори и руска музика. Имат общ музикален педагог, а песните, които включва репертоара им, са с аранжимент на Тихомир Христозов.
Всъщност неведнъж са имали концерти сред малцинствата. Интересното е, че първоначално са излизали с притеснение, защото не са знаели какво ще се получи и как ще бъде възприета музиката им.
„В първия момент ни гледат учудено, но после се отпускат и ни слушат с благоразположение – разказва Дени - Танцуват, пляскат, снимат се с нас. Дечицата ни пипат роклите, защото се впечатляват от лъскавите елементи. Гледат ни с едно обожание.“
„По време на концерта в гр. Септември те бяха най-върлите ни фенове, спомня си и Биляна – След всяко изпълнение викаха, пищяха, чувствах се като на рок концерт“.
Петя допълва впечатленията си: „Те са много музикални, адаптивни и танцуваха дори валс“. Именно тя е инициаторът на Трио Сопрано. Идеята й хрумнала след нейно участие на частно парти, на което изпълнила едни от най-популярните оперни арии. „Мина доста емоционално. Хората ме приеха изключително добре и вечерта, докато разговарях с моя музикален педагог още под влияние на емоцията, вече бях сигурна, че ще направя нещо.
Знаех за съществуването на различни музиканти - мъжко трио, повечето случаи - тенори по влияние на известните Павароти, Карерас, Доминго. Така възникна въпросът защо няма дамско трио. С Дени се познавахме добре, а с Биляна – задочно. А те двете са завършили Музикалната академията в Пловдив".
„Спомням си денят, в който разбрахме за тази идея - продължава историята Биляна - Беше на рождения ден на нашата преподавателка. Докато й поднасяхме подарък, тя ни сподели, че има изненада за нас. Запозна ни с Петя същата вечер и инстинктивно с Дени казахме „Да“ без да осъзнаваме какво ни предстои.“
„Радвам се, че реагирахме така“, включва се и Дени.
Репертоарът е дълъг имат различни композиции за различни събития. Най-често се изявяват на частни партита, но около Коледа и Нова година може да ги видим и на обществени културни събития. Получават покани и за откриване на университети, международни конференции или спортни мероприятия. Често ги канят да пеят и химни.
Самите те избират репертоара си. Някои от композициите им се получават веднага, други се налага да отложат във времето. Най-трудното в професията им е да наложат стил, който тепърва почва да навлиза в България. „Изисква повече усилия, стремежи и труд, но няма лесно в нито една професия“, разказва оптимистът в групата Дени.
Истинското положение на оперното изкуство в България описва Биляна: "Никак не е розово и цветно бъдещето на хората, които кандидатстват оперно пеене в България. Причината е, че оперните театри у нас са малко и неслучайно кандидатите за тази специалност в Консерваторията в София и Музикалната академия в Пловдив намаляват с всяка година. Реализация биха получили единствено тези, които я търсят в чужбина. У нас няма много оперни театри и неслучайно наблюдаваме, че кандидатите от този тип пеене стават все по-малко. Младите не виждат перспектива.
„В България не се инвестира в изкуството“, споделя опита си и Петя – Често определящо в големите оперни театри е това дали ще е иновативен диригентът, режисьорът и директорът на операта. Ако е консервативен с архаични виждания, певците ще са все едни и същи. Няма да се правят концерти с гостуващи музиканти. Нивото на постановките ще е посредствено. Сценографията – също. Въпросът естествено е свързан с пари.“
„Изкуството у нас е на последен план – допълва Дени и завършва оптимистично - Хубавото е, че хората наистина имат интерес към нещо различно и се вижда търсене към такъв тип музика, защото „жанрът“, който се представя в България и залива медиите, започва да се изчерпва и хората искат да чуят нещо различно".
Амбициите на Трио Сопрано са да продължат да се развиват в България „Достатъчно хора ни възприеха и харесват това, което правим. Залагаме и на визията, по някакъв начин и на комерса, но сме сигурни, че ако покажем оперната музика по един по-достъпен начин, повече хора ще се обърнат към този вид изкуство, заключава Петя.
Всъщност триото се разраства и скоро ще стане квартет. Петя чака момиченце, което, според певиците не може да не е сопран, след като е „присъствало“ на толкова много репетиции и концерти.
Те са Петя, Биляна и Дени. Събрали са се през 2009 г. в Пловдив, за да изпълняват арии, евъргрийни, дори и руска музика. Имат общ музикален педагог, а песните, които включва репертоара им, са с аранжимент на Тихомир Христозов.
Всъщност неведнъж са имали концерти сред малцинствата. Интересното е, че първоначално са излизали с притеснение, защото не са знаели какво ще се получи и как ще бъде възприета музиката им.
„В първия момент ни гледат учудено, но после се отпускат и ни слушат с благоразположение – разказва Дени - Танцуват, пляскат, снимат се с нас. Дечицата ни пипат роклите, защото се впечатляват от лъскавите елементи. Гледат ни с едно обожание.“
„По време на концерта в гр. Септември те бяха най-върлите ни фенове, спомня си и Биляна – След всяко изпълнение викаха, пищяха, чувствах се като на рок концерт“.
Петя допълва впечатленията си: „Те са много музикални, адаптивни и танцуваха дори валс“. Именно тя е инициаторът на Трио Сопрано. Идеята й хрумнала след нейно участие на частно парти, на което изпълнила едни от най-популярните оперни арии. „Мина доста емоционално. Хората ме приеха изключително добре и вечерта, докато разговарях с моя музикален педагог още под влияние на емоцията, вече бях сигурна, че ще направя нещо.
Знаех за съществуването на различни музиканти - мъжко трио, повечето случаи - тенори по влияние на известните Павароти, Карерас, Доминго. Така възникна въпросът защо няма дамско трио. С Дени се познавахме добре, а с Биляна – задочно. А те двете са завършили Музикалната академията в Пловдив".
„Спомням си денят, в който разбрахме за тази идея - продължава историята Биляна - Беше на рождения ден на нашата преподавателка. Докато й поднасяхме подарък, тя ни сподели, че има изненада за нас. Запозна ни с Петя същата вечер и инстинктивно с Дени казахме „Да“ без да осъзнаваме какво ни предстои.“
„Радвам се, че реагирахме така“, включва се и Дени.
Репертоарът е дълъг имат различни композиции за различни събития. Най-често се изявяват на частни партита, но около Коледа и Нова година може да ги видим и на обществени културни събития. Получават покани и за откриване на университети, международни конференции или спортни мероприятия. Често ги канят да пеят и химни.
Самите те избират репертоара си. Някои от композициите им се получават веднага, други се налага да отложат във времето. Най-трудното в професията им е да наложат стил, който тепърва почва да навлиза в България. „Изисква повече усилия, стремежи и труд, но няма лесно в нито една професия“, разказва оптимистът в групата Дени.
Истинското положение на оперното изкуство в България описва Биляна: "Никак не е розово и цветно бъдещето на хората, които кандидатстват оперно пеене в България. Причината е, че оперните театри у нас са малко и неслучайно кандидатите за тази специалност в Консерваторията в София и Музикалната академия в Пловдив намаляват с всяка година. Реализация биха получили единствено тези, които я търсят в чужбина. У нас няма много оперни театри и неслучайно наблюдаваме, че кандидатите от този тип пеене стават все по-малко. Младите не виждат перспектива.
„В България не се инвестира в изкуството“, споделя опита си и Петя – Често определящо в големите оперни театри е това дали ще е иновативен диригентът, режисьорът и директорът на операта. Ако е консервативен с архаични виждания, певците ще са все едни и същи. Няма да се правят концерти с гостуващи музиканти. Нивото на постановките ще е посредствено. Сценографията – също. Въпросът естествено е свързан с пари.“
„Изкуството у нас е на последен план – допълва Дени и завършва оптимистично - Хубавото е, че хората наистина имат интерес към нещо различно и се вижда търсене към такъв тип музика, защото „жанрът“, който се представя в България и залива медиите, започва да се изчерпва и хората искат да чуят нещо различно".
Амбициите на Трио Сопрано са да продължат да се развиват в България „Достатъчно хора ни възприеха и харесват това, което правим. Залагаме и на визията, по някакъв начин и на комерса, но сме сигурни, че ако покажем оперната музика по един по-достъпен начин, повече хора ще се обърнат към този вид изкуство, заключава Петя.
Всъщност триото се разраства и скоро ще стане квартет. Петя чака момиченце, което, според певиците не може да не е сопран, след като е „присъствало“ на толкова много репетиции и концерти.
