http://www.btv.bg/shows/neka-govoriat/videos/video/1113135178-Soprano__evargriyni_na_tri_glasa.html
Трио Сопрано на гости на Росен Петров в "Нека говорят"
Трио Сопрано
Световният уникат трио “Сопрано”
Пловдив събра три красавици, за да радват с таланта си цяла България
вестник "Стандарт" 08.01.2012г.
Те
са млади, красиви и талантливи. И трите. Няма по-шаблонно начало.
Оправдава го фактът, че поне напълно отговаря на истината. Жените с
такива качества обикновено стават богати. Те не са. Още. Отглеждането на
таланта им досега е свързано повече с разходи и по-малко с приходи.
Напоследък нещата малко се попромениха. От години и трите стъпват по
един и същ тротоар. Всяка сама за себе си. Пътеките им стават общ път
преди две години. Тогава се събират, въпреки че по принцип няма жена,
която иска да има други красавици в компанията й. Тези девойки обаче
претендират, че в резултат на обединението им се е родила формация,
каквато светът досега не познава. Музикалната ни планета, която е
виждала тримата тенори и скандинавския дамски квартет "Апасионата",
въобще не е предполагала, че може да има трио сопрани. Това чудо е
български патент. Пръква се, да кажем, на 2 април 2009 година, когато
хроникьорите отбелязват първото участие. Родно място - Пловдив. Бабува
доц. д-р Тони Шекерджиева-Новак. Наоколо е вечната българска криза. Този
пък освен духовна и икономическа. Бъдещето е неясно, амбициите големи,
удоволствието да са заедно върховно. Трио "Сопрано" е логичното име. В
началото го знаят само трите, защото току-що са го измислили. Предстои
да го научи България. Светът както винаги ще разбере последен.
Денислава започва с гъдулката
Денислава
хваща точния тролей още от дете. В първи клас решава, че в професията й
ще има много ноти. Започва да свири на гъдулка. После прави много остър
завой и излиза на пътя, който води в класа по джаз и поп пеене. Следва
случайната среща с доц. Тони Шекерджиева-Новак. Точно тя й казва, че има
оперен глас, и начертава бъдещето й: Музикалното училище, а след
тринадесети клас и академията в Стария Пловдив. Специалността, разбира
се, е оперно пеене. Следват бакалавърска степен, магистратура,
специализации, няколко самостоятелни концерта, много шестици, планове за
солова кариера, блъскане в стената на живота и всичко останало, докато
се ражда "Сопрано". Двойственият живот на г-жа Вардева
Петя
Вардева е, би могло да се каже, доайенът във формацията. Единствената
съпруга и майка в триото. Господ я е орисал да учи и пътува. Между София
и Пловдив. С години. Всеки ден. Но това става по-късно. А в началото е
правото - сериозният избор на майката физик и бащата лекар. Погледът на
Петя обаче подскача встрани от адвокатската банка и спира направо на
театралната сцена. ВИТИЗ. Но как се влиза зад тези тежки врати, момичето
не знае. И не научава. Театърът остава мечта, за която си спомня само
при подобни интервюта. Забравени са също и хоровете, в които пее от
дете. Дори изпълненията и ръкоплясканията на всички училищни празници
остават в детството. Бъдещият избор е странен и предопределен от
непреходната любов към математиката - Пловдивският филиал на МЕИ,
специалност индустриален маркетинг и мениджмънт. Инженер. Звучи гордо. И
всичко е успешно и спокойно до онзи ден, когато в кабинета на баща си
вижда пациентката на име проф. Благовеста Карнобатлова-Добрева. Оперната
прима чува бъдещата инженерка и не й оставя никакви възможност за
маневриране: След няколко месеца те искам в София. В академията. Така
започва двойственият живот на Петя Вардева. Тя учи едновременно
инженерните науки в Пловдив и Държавната музикална академия в София.
Тогава започва това лудо препускане между тепетата и достолепната сграда
на канала, в която музиката никога не спира. И на двете места учи
редовно. В Пловдив знаят, в София - не. Научават в деня, в който черпи
за току-що получената си инженерна диплома. Двойственият живот на
сопраното продължава и след дипломирането. Заради битието тя е мениджър
във фирма, а заради душата учи музика при доц. д-р Тони
Шекерджиева-Новак. Канят я на гастроли в операта на Русе и Пазарджик.
Тръпне пред всяка среща с публиката. Превъзнася изкуството. Няма друго,
което може да й даде такива емоции, но бърза сутрин към чиновническото
бюро заради заплатата. Сигурно ще е така, докато я поканят в Миланската
скала.Андрончева или заветът на лелята
Биляна
Андрончева също от дете се държи ръка за ръка с музиката. Нейният първи
инструмент обаче е пианото. Подарък от добра леля. Свири, пее и
разсъждава върху поговорката "Музикант къща не храни". Скоро колебанията
са преодолени. Музиката прави крачка встрани, за да допусне в душата на
момичето българския език и литературата. Намеренията са ясни. Ще стане
юристка. Малко разочарование за Тони Шекерджиева-Новак, която вече е
оценила гласа й като подходящ за опера и е предсказала възходящото й
бъдеще в музиката. Но да си адвокат, е друго нещо, сериозно, решава
момичето. С такива мисли тя подминава музикалното училище. И тогава,
когато всичко изглежда решено, пак се намесва споменатата леля: Ти право
и на четиридесет години можеш да учиш, днес трябва да развиваш таланта
си. Сега ти е времето. Колко мобилизиращо и мотивиращо. Простичките
роднински думи тръшват вратата на кантората на бъдещата адвокатка.
Започва да учи класическо пеене, да следва педагогика и обучение по
музика. По-късно завършва изпълнителски клас, а за калпак и графичен
дизайн, естествено, за да поддържа интернет страницата на триото. Моля те, махни този бретон
С тези думи Петя се запознава с Биляна
- Познавахте ли се, преди да се съберете в трио "Сопрано"? Какво си спомняте за първата си среща?Биляна: Задочно. Не сме били приятелки. Преди да вляза в академията, гледах Петя. Имаше участие. Направи ми впечатление: Хубава, руса, запомних я. А Денислава я срещнах в Музикалното училище. Вече беше ученичка на доц. Шекерджиева-Новак. Пееше една ария, която и аз изпълнявах. Никога обаче не съм предполагала, че ще бъдем трио. Че ще пеем заедно.
Денислава: Петя ми преподаваше в музикалното училище по исторически танци: така наричаха тангото, валса и още някои други, които много се ползват в операта. Не бях я чувала да пее. С Биляна пък се знаехме от училище. После заедно станахме студентки в академията.
Петя: Бях чувала Биляна на нейни уроци. Запомнила съм я оттогава. Веднъж я срещнах на улицата. Спрях я и й казах: Не ме познаваш, но, моля те, махни този бретон.
Биляна: Петя беше права. И аз не харесвах бретона си. Веднага го подстригах.
- Кой ви събра. Как стане така, че три непознати се превърнаха в трио?
Петя: Имах участие на едно частно парти. Изпях най-популярните оперни арии, няколко евъргрийна и видях колко добре се възприеха. Хората бяха превъзбудени, плачеха. Не съм искала да леят сълзи, но така стана. Бях докоснала душата им. А повечето бяха бизнесмени. Баровци на средна възраст. Хареса им. Веднага се обадих на преподавателката ми Тони Шекерджиева-Новак. Казах й какво се случи. Познавах тримата тенори. Попитах дали не можем да направим трио от жени. Сопрани. Тя веднага ми предложи другите две имена. Бяха същите, които си мислих. Приех ги без колебание: Биляна и Денислава.
- Биляна, как приехте идеята на вашата учителка?
- Бяхме двете с Денислава. Г-жа Новак ни каза: Да знаете какво съм ви измислила. Ококорихме очи. Съгласни ли сте за бъдете трио. До края на деня измислихме името - "Сопрано". За десет дни нахвърляхме песните, които да пеем. Главно популярни арии. Започнахме репетициите. Много лесно се сработихме. Все пак един човек ни е учил. Гласовете ни чудесно се допълваха. Оставаше ни да се качим на сцената.
Началото е в ресторант
Първото участие логично е белязано от огромно притеснение. Кардиналният въпрос е: Дали е улучена формулата, или ваксата, както биха казали скиорите. Успехът на тенорите значи ли, че и дамският вариант ще се хареса. Премиерата пред публика е в ресторанта на благодетел. За възнаграждение въобще не става дума. В панаирния град тече празникът на виното. Има гости от цял свят. Търговци и дипломати идват в заведението да разпуснат след напрегнатия ден. Започват с "Наздравица" от "Травиата". Държат чаши. Веднага подхващат следващата тема. Никаква почивка. Всичко наведнъж. После ще оценят това като грешка. Неопитност. Камерата на един стар телефон е запечатала това първо участие, за да предизвика смях винаги, когато го гледат. Публиката обаче е впечатлена. Следва нова покана още за следващата вечер. Вече с хонорар.
Днес дълъг списък участия чертае пътя на трио "Сопрано" през последните две години. Споменът за някои обаче кара и трите дами да настръхват от вълнение. Като ноемврийската вечер на 2009 година в зала 1 на НДК. Първоначалното чувство е уплаха. Най-голямата зала в България се пука по шефовете. Успехът успокоява за малко. До следващия път.
Върхът е на 18 май 2011 година в Античния театър в Пловдив. Избира се мистър и мис "Академика". 3000 души с кипнала кръв скачат още при първите звуци на триото. Скандиранията са като на рок концерт. Журито се държи за ръцете и танцува. Когато подхващат "Моя страна, моя България", всички запяват с тях. И плачат. А някои казват, че операта вече е изживяла своето време.
Така изглежда биографията на "Сопрано" поотделно. Днес и трите дами са категорични, че въпреки трънливия път на музиканта те нито за миг не съжаляват за избора си. Няма разочарование, напротив, има очарование. През годините всяка от трите може и да е имала своите колебания си, но големият им шанс е, че са се събрали и могат да правят това, което им харесва. Това не пречи Биляна да помни завета на леля си. Когато стане на четиридесет, трябва да изучи правото. Не за да загърби музиката, а от любов към учението.
Днес
трио "Сопрано" е утвърдена и доста известна формация. Видяхме я по
телевизията в едни от новогодишните спектакли. Репертоарът й стига за
деветдесетминутен спектакъл. Техен продуцент вече е Христо Димитров,
създателят и ръководител на ансамбъл "Българе". Заедно с тримата тенори
красавиците Петя, Биляна и Денислава не без гордост отбелязват: Ние сме
част от екипа на "Бългериън продакшън".
Абонамент за:
Публикации (Atom)